Избягване на увреждане от влага
Защита срещу мухъл и увреждане на структурите
Топлоизолационните структури трябва да бъдат защитени срещу влагата съдържаща се в топлия вътрешен въздух. Тази задача се изпълнява от парозащитни и въздухоплътни мембрани.
Ако вътрешния въздух има възможност да преминава през топлоизолацията безпрепятствено, той се охлажда все повече, докато прониква все по-навътре в изолационната структура, и в крайна сметка водните пари присъстващи във въздуха се втечняват под формата на конденз. Този конденз може да причини съществени повреди на строителните конструкции. Важните носещи компоненти може да започнат да гният и да загубят структурната си здравина.
Влагата също така може да доведе до формирането на мухъл, който води до здравословни проблеми. Много плесени отделят отрови – като MVOCs (микробни летливи органични съединения) – и спори като вторични метаболитни продукти, които са вредни за човешкото здраве. Те са водеща причина за алергии. Хората трябва да избягват всякакъв контакт с плесени. В тази връзка, няма никакво значение дали в човешкото тяло навлизат MVOCs или спори, през стомаха чрез храната или през белите дробове, ако присъстват във въздуха който дишаме.
Парозащита и въздухоплътен слой от вътрешната страна на топлоизолацията могат да помогнат да се предотврати този вид увреждане на конструкциите от влага.
Интелигентните въздухоплътни мембрани предлагат значително по-надеждна защита от конвенционалните
Причината: Конденз – Точка на оросяване – Количество конденз
Топлоизолацията на сградната обвивка отделя вътрешния влажен топъл въздух от студения външен въздух, който има ниско съдържание на влага. Ако топлия вътрешен въздух попадне върху сграден елемент през студения сезон, той ще се охлади по пътя си през конструкцията. След това водната пара съдържаща се във въздуха ще кондензира под формата на течност. Физическото поведение на въздуха е отговорно за образуването на конденз: топлия въздух съдържа повече вода от студения. При по-висока относителна влажност (например около 65% в новопостроените сгради), температурата на точката на оросяване се повишава и като пряк резултат на това количеството на конденза също се увеличава.
Въздушния поток (конвекция) е проблемен
Поточното движение на въздуха се нарича конвекция. Това може да възникне в топлоизолирани структури, ако има пропуски в парозащитния слой. Температурната разлика между вътрешния и външния климат води до нарастване на въздушното налягане, което въздушния поток се опитва да балансира.
Няколкостотин грама влага могат да навлязат за един ден в изолацията поради конвекция и да се натрупат там под формата на кондензирала вода.
Дифузията е желателна – Конвекцията не е
За разлика от конвекцията, дифузията е предвидим и желан процес. Дифузията се осъществява поради концентрация или частична разлика в налягането отвън и отвътре. В този случай, трансфера не се осъществява през дупки или празнини, а вместо това под формата на влага преминаваща през монолитен, въздухоплътен слой.
Дифузията, обикновено е отвътре навън през зимата и отвън навътре през лятото. Навлизането на влага в структурите зависи от дифузионната устойчивост (sd стойност) на материала. В Централна Европа, периодът с топли външни температури е по-дълъг от периода със зимни температури, което означава, че повече влага може да се изсуши от конструкцията.
Парозащита с sd стойност от 2.3 m позволява приблизително 5 g влага на квадратен метър на ден да навлязат в конструкцията на сградата през зимата съгласно DIN 4108.
Пример: 800 g конденз през 1 mm пролука
0.5 g вода на квадратен метър ще преминат в конструкцията на сградата през стандартен зимен ден през изолационен слой без пролуки с парозащита с sd стойност 30 m.
През същия период, 800 g влага на линеен метър отвор ще се влеят в конструкцията, чрез конвекция през пролука с ширина от 1 mm през парозащитната мембрана. Това съответства на увеличение с фактор 1,600!
Допълнителни, непланирани източници на влага
Непланирано навлизане на влага от съседни компоненти
Странична дифузия: В този случай, влагата навлиза в топлоизолацията от съседен компонент. Този съседен компонент, като цяло е въздухоплътен, но има по-ниска sd стойност от парозащитната мембрана. Пример: Свързваща тухлена стена с въздухоплътно покритие. При структури които са дифузионно затворени отвън и имат парозащита отвътре, която позволява малко или не допуска никакво изсушаване отвътре, има опасност от акумулиране на влага и като резултат на това, произтичащи структурни повреди.
Непланирано навлизане на влага от сградните материали
Влажни строителни материали: По своята природа, новопостроените сгради често съдържат много влага в допълнение към самите строителни материали. Този пример илюстрира количествата, които могат да бъдат включени: покрив с греди 6/22, e=70 cm и плътност на дървесината 500 kg на кубичен метър, ще има приблизително 10 kg дървесина на квадратен метър; Когато тази дървесина съхне, ще се отделят следните количества вода на квадратен метър
- 1% изсъхване: 100 g вода/m²
- 10% изсъхване: 1000 g вода/m²
- 20% изсъхване: 2000 g вода/m²
Тези количества влага могат да влезнат в други части на сградната конструкция.
Ключови изводи
- Влагата може да проникне в конструкцията на сградата по много различни начини. Невъзможно е да се предотврати определено ниво на натоварване с влага.
- Ако нивата на влага са твърде високи, в резултат може да се получат структурни повреди.
- Парозащитата е по-надеждна защита от пароизолацията. Пароизолацията с висока дифузоустойчивост не позволява почти никакво изсъхване на компонента отвътре и по този начин бързо се превръща в капан за влага.
- Решаващият фактор за запазване на здравината на сградната конструкция е наличието на значителни запаси за сушене.