Енергийна ефективност
Недостатъчна въздухоплътност и последствията от нея
Топло изолираната, въздухоплътна сградна обвивка играе основна роля в определянето на това колко комфортна и приятна ще е вътрешната среда за нас и колко добре ще работим, учим или релаксираме там. Температурата на въздуха има най-силен ефект върху нашето възприемане на нивото за комфорт: температурен диапазон между 20 °C и 23 °C в домовете се счита за комфортен през зимата, докато през лятото за комфортни се считат температурите до 26 °C. В този контекст, въздухоплътността има решаващо влияние за ефективността на топло изолацията през зимата и лятото.
Сградна обвивка с течове води до високи разходи за отопление
Дори и най-малките течове във парозащитния слой – като тези които възникват поради неправилно сцепление между мембранните припокривания или връзките – имат големи последствия. Такъв вид дефект има същия ефект като непрекъсната празнина между рамката на прозореца и стената – и разбира се, никой не бе толерирал такъв вид празнина! Същото внимание трябва да се обърне на празнините в парозащитния слой.
Сградна обвивка без течове води до ниски разходи и приятна вътрешна среда
Повишените разходи за отопление, причинени от лошо уплътняване, водят до намалена рентабилност на топлоизолацията за собственика на сградата.
Проучване на Института за сградна физика в Щутгарт, показва че U-стойността на топлоизолационната конструкция се намалява с коефициент от 4.8.¹⁾ Приложено към практически случай, това означава, че еднакво количество енергия за отопление е необходимо на дом с жилищна площ от 80 m², който има въздушни течове и къща с площ от 400 m², която е въздухоплътна.
Неконтролираното навлизане на въздух също може да има негативно въздействие върху вътрешната среда, например поради течения, прекомерно сух вътрешен въздух през зимата или бързо, неприятно загряване през лятото.
Само топлоизолационна конструкция без празнини, осигурява пълна изолационна стойност
Според проучване, проведено през 2000 година, сградите в Централна Европа консумират средно 22 литра гориво за m² жилищна площ (220 kWh/m²) за отопление; Пасивна къща изисква само 1 литър, докато 3-литрова къща консумира гориво от 3 литра за m², както подсказва и името – ако приемем, че въздухоплътността е отлична. Пропуските във въздухоплътния слой на сградата водят до значително увеличение на енергийните нужди за квадратен метър жилищна площ.
¹) Институтът за сградна физика в Щутгарт проведе тестове на топлоизолационна структура с размери 1 m x 1 m с дебелина от 14 cm. С въздухоплътна инсталация без дупки, беше постигната предварително изчислената изолационна производителност от 0.30 W/(m² K). Въпреки това, ако същата структура има пролука от само 1 mm във въздухоплътния слой, U стойността се влошава до 1.44 W/(m² K). С други думи, почти 5 пъти повече топлина се губи в сравнение с въздухоплътната структура.
